Не знам дали сте играли игри, в които има едни човечета(гномче, роботчета и т.н.) които само влачат ресурси за да може да се биете с другите (които и да са те). Та преди да започна да работя много се забавлявах на тези ... човечета (нека ги наричаме така от тук нататък) ... освен, че влачат ресурси без никакви угризения можеше да ги пращате да разнузнават без да има значение, че ще бъдат убити, можеше да ги избивате за да си освободите пространство и да ги тормозите по всевъзможни начини :-) и на всичко това не ми пукаше.
Сега си седя в една банка и работя ... предната вечер стоях до 03 часа на работа ... бях дошъл в 10 сутринта, по-предната вечер историята беше същата ... като се замисля май цялата седмица беше такава ... и се сещам за тези човечета които си бачкаха така до края на играта. И виждам паралела между тях и мен в момента. Седиш си на бюрцето копаш по някаква база и имаш някаква представа за какво е цялата тази простотия.
Гледам мениджърите как с лека ръка жертват хората си за да могат да изкарат повечко ресурси/пари/престиж. Оплакваш се когато стане нетърпимо ... вдигат се рамене и се ижваждат усмивките за пред вестниците: "Ти си добър човек, работиш добре ... ценен си за нас ... не се притеснявай ... този проект просто е важен за нас и сме се захванали така, че трява да го прикючим. Взехме си урока ще преценяваме проектите по-добре. Така, че давай да се мобилизираме да го приключим и после ще празнуваме!!!"
Всеки пък едно и също ... леко взе да ми писва!
А и защо е всичко това?
Малко е депресарско ... ама не ми е весело :-(
Сега си седя в една банка и работя ... предната вечер стоях до 03 часа на работа ... бях дошъл в 10 сутринта, по-предната вечер историята беше същата ... като се замисля май цялата седмица беше такава ... и се сещам за тези човечета които си бачкаха така до края на играта. И виждам паралела между тях и мен в момента. Седиш си на бюрцето копаш по някаква база и имаш някаква представа за какво е цялата тази простотия.
Гледам мениджърите как с лека ръка жертват хората си за да могат да изкарат повечко ресурси/пари/престиж. Оплакваш се когато стане нетърпимо ... вдигат се рамене и се ижваждат усмивките за пред вестниците: "Ти си добър човек, работиш добре ... ценен си за нас ... не се притеснявай ... този проект просто е важен за нас и сме се захванали така, че трява да го прикючим. Взехме си урока ще преценяваме проектите по-добре. Така, че давай да се мобилизираме да го приключим и после ще празнуваме!!!"
Всеки пък едно и също ... леко взе да ми писва!
А и защо е всичко това?
Малко е депресарско ... ама не ми е весело :-(
